Гергьовден

Гергьовден е най-големият пролетен празник за населението във Вакарел. В навечерието на празника се откъсват клонки от върба и пролетни цветя, от които се извиват пролетни венци, с които се украсяват дворните врати вратниците, вратите на оборите, ярема и процапа на волската каруца, ведрата за доене на мляко от овцете, буталката за избиване на масло. С венче от цветя се закичва и овцата,оагнила първото мъжко агне, което се коли курбан за празника. Мъжете колят курбана, а жените изпичат агнето цяло, заедно с главата в пещта. Месят се обредни хлябове, които се украсяват с животински фигурки от тесто. Задължително се месят колаци за говедаря, телчаря, и свинаря, които им се дават при изкарването на животните сутринта.. За обредната трапеза се кваси овче кисело мляко, вари се мляко с ориз. През нощта овчарите пускат стадата на нощна паша, а на другия ден се извършва първото замерване на овцете. Сутринта на гергьовден възрастните, облечени във венчалните си дрехи отиват в черквата или на оброчищата по махалите, където курбаните се освещават от свещеник и се организират общи трапези. Плешката от първото осветено агне младите взимат и занасят та заравят в есена нива за берекет. Пеят се обредни песни посветени на св. Георги, който обикаля през този ден нивите и ливадите по цялото поле.

„Леле Гьорги, свети Гьорги.

Рано рани свети Гьорги,

Рано рани, коня кове,

сребро плочи, злато клинци.

Че ше иде по полето,

да обиде синорето.”

 Играят се хора на песни с жизнерадостни пролетни мотиви. Първото хоро с песента на св. Георги се води от невеста, която наскоро е родила женско дете Момите и ергените връзват люлки пулпаси, в които по ред люлеят всички и с припевки припяват момите и ергените.

„Ах вода тече² , низ бистро каменье.

Ах Магда тича² , вода да налее.

Ах та кому я ² , на дукван занесе.

Ах на Ангел я ² , на дукван занесе.

Ах той не вика ², изгорех за вода.

Ах най си вика ² , изгорех за Магда.”

На местата, на които се провежда народното веселие се изнасят кантари скоито се мерят децата и младежите за здраве. Песните и хората огласят махалите до късно (до заод сънце). Всички са радостни и шастливи.