Великден

Подготовката за празника започва на Велики четвъртък, когато жените в къщата боядисват яйцата. В стари години яйцата са се боядисвали само в червен цвят, а в последствие се боядисват в различни багри. Боядисването на яйцата се извършва в ранни зори, преди изгрева на слънцето, като първото боядисано червено яйце се поставя на домашния иконостас, където престоява до слеващия Велики четвъртък, когато се заравя в нива есеница. На това яйце е приписвана магическа сила за предпазване от градушке, като при град  се изнася на двора, и заедно с това се вика името на самоубиец или удавник. На другия ден, разпети петък не се работи нищо в къщи и на полето. Вечерта всички отиват на черква с китки здравец, като се промушват под масата с плащеницата за здраве. Свещите с които се обикаля черквата се донасят в къщи, като се запазват и се палят при болест в къщи. В събота преди Възкресение се приключват всички неотложни работи, защото през светлата седмица, известна като празна неделя се избягват всички полски и повечето домашни работи. Жените месят обредните хлябове, пити с квас, квасници.

Изпичат се и малки обредни хлебчета, които се украсяват с червени яйца кукулници, които на великден се раздават на близки роднини и кумовете. В периода след Освобождението, под влиянието на италианските работници по строителството на жп линията и масово след войните се налага практиката на месенето на козунаци, които заместват постепенно обредните хлябове. За великденската трапеза се готви чорба от кокошка, печена кокошка, ястие с коприва или баница с коприва, прясно сирене, за пръв пътк се кваси овче мляко, вари се мляко с ориз. В събота срещу неделя се посещава службата в черквата в Хановете. След прибиране от черква всички се чукат с червени яйца. В неделя задължително младоженците посещават кумовете, родителите на булката и деверите, ако живеят отделно, като занасят кукулници. След обяд се събират на мегданите в махалите, където се играят хора на песен. В понеделник, втория ден на Великден се събират на хора, като се канят музиканти. Хорото е известно като кумичино оро, защото по традиция избраната на Лазаровден кумица, посреща и храни музикантите.

На светли Петък жените с пресни пити и сирене се събират на манастира св. Петка, където свещениците светят вода.