Хляб

Хлябът се приготвя меси в къщи. Употребява се хляб с квас леб, квасници, и безквасен хляб пресна погача, бела погача. Хлябът се приготвя основно от рожено брашно или смес ръжено.пшенично. При недостиг на брашно в тестото се поставят варени картофи, смачкани на домашни преси. Безквасният хляб се приготвя от смес ръжено-пшенично или пшенично брашно. За празници и по различни поводи се месят обредни хлябове от пшенично чисто или бело брашно. Брашното се смила до войните във водни мелници воденици караджейки Вакарелци закарват житото насипано в големи чували сакули с волски или конски каруци на воденица в самоковските села Калково, Шишманово и Горни и Долни Пасарел. Тези мелници не отделят брашното от триците и се получава общо брашно. След войните житото се кара в построените валцови мелници в Доганово, Лесново, Новоселци и Ихтиман.

Хлябът за семейството се приготвя за една седмица. Меси се обикновено в понеделник, като добър ден. Брашното се замесва в голямо дървено корито нощови. Меси се с домашна мая квас, която представлява оставено да ферментира тесто от предишно месене в специално глинено гърне квасеник. Приготвянето на нов квас има обреден характер и се извършва в дните около Коледа, обикновено на Игнажден, или около Великден, на Велики понеделник. Моми, които за първи път ще месят приготвят подфащат нов квас на Велики понеделник.

 Вечерта преди денят за месене, брашното се отсява в нощовите и се замесва подбърква кваса, като тстото от квасеника се разрежда с топла вода и се разбърква с вода. Водата за приготвяне на хляба се затопля в котел месатник на огнището. В средата на нощта тестото се омесва и оставя да бухне втаса, возиде. След като тестото увеличи обема си почти двойно се оформят кръгли хлябове, разтрая се на самуне, които се нареждат на специални дъски върху месали на прегъвки. На дъските хлябовете  се оставят да бухнат втасат, возидат втори път завити с месал. През това време домакинята, или друга жена, свекърва, майка, зълва запалва огън от  тънки клони черепия или слама в пещта за да се затопли. След като тухлите на пещта придобият определена температера фурнята се опали пепелта се изгриба и пещта се измита с влажен парцал закрепен на дърво. Работи се бързо за да не изститине фурнята. Дъските се донасят и с помощта на дървена лопата хлябът се подрежда да се пече мета се. Отворът на пеща се затваря с камък или тенекиен капак и се замазва за да не отдиша. След изпичането, хлябът се изважда и подрежда завит с месал в долапа в кащи.

Освен хяб с квас се месят и безквасни хлябове, пресни погачи, бели погачи.

 Тестото се омесва само с вода и брашно и се пече в пепелта и жаравата на огнището запретва се у пепелта. След изпичането се остъргва със специална метална стъргалка огрибка.

По различни поводи и за празници се приготвят обредни хлябове.

Квасниците са обредне хлябове, замесени с квас от пшенично бело брашно. До средата на ХХ в. За големите християнски празници се украсяват, като се подпечатват с просфорен печат и наподобяват литургичният хляб за евхаристията в храмовете.

В годините до освобождението, когато да се ходи на черква е почти невъзможно, а след Освобождението и в отдалечените махали яденето на подпечатен с просфорен печат хляб се превръща в своего рода домашна литургия. Еддинствено за Коледа и Гергьовден обредните хлябове се украсяват с фигурки от тесто за измолване на плодородие. Просфорните печати се купуват при посещение най-вече на Рилския манастир или на съборът Пресвета и се съхраняват до домашния иконостас.

Голем колак е обреден хляб, приготвян също от пшенично брашно с квас, като се оформя на кръг с голям отвор в средата.

Колаци, колачета, са обредни хлебчета, наподобяващи днешните гевреци, приготвени от пшенично брашно с квас, които се приготвят за раздаване на коледарите в коледната нощ. Те биват обикновени и рогати, когато по диаметъра на кръга се поставят оформени от тесто крачета, рогца.

Кукулник е  обреден хляб приготвян за Великден от пшенично брашно и хяб. Преди изпичането в средата се забожда червено яйце.

Препокоят е обреден хляб оформен във вид на кръст от пшенично брашно и квас. Приготвя се за погребения и помени.

Обредните хябове се изпичат в глинена тава подница, поставена на жаравата на огнището, която се покрива с  с метален капак връшник, върху който се насипва топра пепел и жарава. Подниците се изработват от домакинята. Подниците се изработват в един ден от годината, в деня, в който се почита празникът на св.пророк Еремия на Еремия, когато група жени от селото заедно донасят подходяща глина , размесват я добре с крака, докато се превърне в еднородна смес. След това я разделят, като на всяка се пада за една подница. Домакинята занася глината в къщи, където оформя на ръка дебела глинена тава. След като подницатна изсъхне стопанката я изпича постепенно на жаравата в огнището.