Въглищарство

При първобитните начини, с които се добива желязото в Самоковско през миналите векове нужната топлина за стопяване на рудата се получава от дървени въглища. За тази цел са необходими огромни количества, които трябва да доставя околното население, върху което не лежи повинността да топи рудата. Затова същинската самоковска железодобивна област се  заобикаля от широк пояс от въглищарски села Този пояс съставлява неделима част от самоковската железодобивна област. В него влизат и вакарелските селища. Трудно е да се каже точно кога в тях започват да се приготвят въглища за горната цел. Най-правдоподобно е да допуснем, че това  става след потъпкването на привилегиите на събраното село Вакарел, или най-рано около средата на ХVIII век. При такива обстоятелства самоковските бейове, владетели на видните железодобивните пещи, могат да принудят населението на пръснатите сред гората малки махали да започне да приготвя въглища. Според запазените предания последният, на когото от всички вакарелски махали карат принудително въглища, е Рашид бей, един от последните турци, притежатели на видни и мадани. При всяка видна има специално лице - настойник, турчин по народност, който се грижи за редовното и снабдяване с въглища. Веднага след Гергьовден той пристига в поверените му селища и започва да изпраща, повечето пъти насила, селяните да приготвят дървени въглища. Всеки селянин трябва годишно да изкара по 40 товара въглища, които се складират при видните. Въглищата се приготвят от насечени и оформени на голяма купчина жижница дъбови или букови дърва, която се покрива с чимове бузари. На върха се оставя отвор за комин, а в основата за запалване. след запалването и разгарянето на дървата отворите се запушват и те се овъгляват от безкислородното горене. Жижниците се правят на определени равни горски полянки щетини.

Работата си въглищарите често прекъсват късно есента. Обикновено тя продължава от Гергьовден до Петровден, когато се прибират, за да могат да помогнат при земеделската работа. Срещу така доставените въглища кюмюр, които им се минават на сметка, въглищарите не са получавали пари, а предмети в натура: храна от чифлика на бея: цървули, сол, желязо и др. Беят им купува също така нови волове, когато им умират старите. Случва се при уреждане на сметките, които се водят на рабоши, някои от тези, които са вземали много неща, да заборчеят, с което още повече се отегчава положението им. С въглищарството вакарелци са стопански напълно заробени. Този период, който продължава 100-120 г., е най-тежкият в миналото им. Те се освобождават от това робство към 1855 г. след премахването на въглищарската ангария. Въглищарите започват да продават въглищата си с пари - 5 гроша коша. След премахване на ангарията работата на настойника е да подтиква селяните да приготвят въглища, да ги спазарява и да ги изпраща на видните. Създават се условия за по-свободен стопански обмен. Селяните предлагат въглищата си там, където, имат по-голяма сметка, с което, въглищарството става доста доходно занятие и в продължение на години е важно препитание на населението. Въглища се карат освен на самоковските мадани и на тези при Горубляне. След Освобождението въглища се продават главно в новата столица София.