Вършитба

След приключване на жътвата снопите се прекарват с каруци в дворовете, където се подрежддат на големи купчини, сграждат се на купни. Каруцата се пригажда като се изваждат канатите и дюшемето, удължава се, разточени кола. Вместо канатите се поставят снопени литрли, две дълги дървета. Долното свободно се поставя до климиите, сапците, а на горното са направени отвори, посред ствомкоите се надява на заострената част на сапците. По дължината на горното дърво са пробити отвори, в които са набити дълги по около 1м. лескови пръчки със заострен връх, разнища.На дъното на каруцата се поставят дълги дебели и здрави, специални за целта дъски, върху които се постила домашна черга, за да не се разпиляват оронените зърна. Снопите се товарят от двама души, като единият ги подава с двурога вила, а втория ги поема и реди в колата. След като се напълни разстоянието между литрите се поставят отгоре два или три реда в зависимост от терена и силата на воловете. Горните редове се завързват с конопено или козиняво въже, ортома, през цялата каруца като се осигуряват срещу падане.

Около Илинден във всяко семейство на ва карелската покрай нина се започва вършитбата. С тази земеделска дейност се цели да се оронят и приберат зърна та от житните растения, а самите растения да се смелят на слама, и плява, които да се ползват при изхранването на животните. Вършитба та се извършва на спезиално пригодено за харман равно място в дворните места на тока, гумното, в центъра на което има забит здрав дървен кол строжер. Преди започване на вършитбата мястото се почиства от израстнали треви отръства се, полива се с вода и хубаво се утъпква няколко пъти, след което се измита с дървена метла. Снопите се разстилат кръгообразно армана се сади като се започва от центъра строжера към външния край с класовете към центъра.Вършее с коне или волове. При вършитба с коне оронването на класовете и смилането на стъблата на слама става с краката на животните. При вършитба с волове, живот ните влачат диканя - изплетено от лескови или букови пръчки плетище котар, върху което се слагат тежести. Животните са завър зани за строжера с въже ортома с определена дължина от края на хармана до сто жера. При обика лянето в кръг въжето се завива или отвива от строжера, като по този начин зе осигурява равномерното разгазване на целия харман. Периодично животните се спират и хармана се преравя с двуроги или трироги вили за, да падне овършаното зъно отдолу, а на повърхността да останат цели стъбла траси се.След като се оронят класовете и съблата се мелят на слама и плява, армана излезе, сламата се изважда на купчини настрани с вили и дървени гребла с едри зъби зъбачи. Зърното се събира с дървени гребла.

      Грубото отвяването се извършва с подхвърляне на зърното на високо, като при падането плявата и другите леки частици носени от вятъра се отделят и падат встрани. Очистеното от прахта и плявата зърно се пресява със специално за целта сито-решето решто с отвори 5-6 милиметра, за да падат само зърната, като сламките и камъчетата се задържат. Решетата се изработват като на цилиндрична  и по- рядко квадратна дървена рамка се монтира сито от козя кожа или тенеке с пробити със зъмба отвори.

Така пресятото жито се смята за очистено и се насипва с кръгъл цилиндричен съд шиник за съхранение в плетени и измазани с глина кошове, а в последствие с построяването на хамбара, в изградените за това отделения саседзите. Специални веялки и триори се появяват във Вакарел в годините след Освобождението. 

Механични парни вършачки се появяват след 30те години на 20 век.

След овършаването житото се прибира за съхранение в специални помещения амбари, или плетени и измазани кошове за храни.