Жътва

Жътвата започва след узряване на посевите обикновено в понеделник след Петровден. На първия завързан сноп се закичва китка.

Жъне се с назъбен сърп. На лявата ръка някой жътвари и най-вече неопитни те поставят предпазна дървена ръкавица със закривен преден край, паламарка. Паламарката има три отвора в които се мушкат средния, безименния пръст и малкото пръсче. Житните класове се захващат с лявата ръка и се отрязват със сърпа близо до ръката, след което се оставят на земята по 5 – 6 захвата на една купчинка ръкойка.

Всеки жътвар жъне една определена ивица пред себе си, постат. След ожънването на постатта жътварите събират по 8-10 ръкойки на едно място на сноп. Определен здрав и силен мъж или мъже връзват снопите с предварително приготвено въже, важя от житни стъбла. След като стегнат снопа и усучат въжето, връзвачите използват предварително при готвено колче, с което подпъхват усукания край на въжето под него, за да не се развърже снопа. Вързаните снопи се подреждат по около 20 броя на кръстообразни купчинки, кръсци, с класа навътре,  да не би да се повреди зърното при лоши метеорологични условия. Пролетнтиците се жънат по същия начин или се косят с коса, на който се монтира специално гребло, за да се подреждат растенията с класовете на една страна. Окосените пролетници се събират на купчини, навиляци. Семейства, които имат повече ниви, или имат малко работна ръка наемат жътварки, млади момичета от полските села Гюреджия Огняново, Богданлия, Караполци, Доганово, Орманлия Лесново, където жътвата приключва много по- рано.